автор: PeterVan

Сънувах, че карам моята джипка
и Стефан Цанев ми маха на "стоп".
А джипката - руска: подскача, подрипва
в немирен автосинкоп.

Качих го Класика, какво да го правя -
нали сме засели обща леха!
Но той докопа Безсмъртната Слава,
на мен не остави дори и троха!

- Как ти докопа Безсмъртната Слава? -
го питам: - А още се возиш на "стоп"?
- Самотен Класикът е в тази държава! -
отвръща ми той, примирен като поп.

- Ти, поп ли си - питам, - или владика,
комуто народът ръцете целува?
- Кой - аз ли? Аз още съм никой
и на класик се само преструвам.

- Щом на класик се само преструваш -
не ща да те возя вече на "стоп".
Във моята джипка, що народ е пътувал -
поет не ми трябва, превърнал се в сноб!

Ударих спирачки. Изгоних го Цанев,
зарязах го - ей тъй: на кръстопът!
- ЗАЩО? - ще попитате: - За да узнае,
че аз съм Класикът със джипка на път!