автор: ljastoviza

Това усещане за „съм”,
с което се събуждаш сутрин,
за да бъдеш сред сезоните
надеждата за вездесъщност
някой ден...
Животът- този зов за вечност,
напук на твоята обреченост
да се родиш
и после да изчезнеш
сред пустини
от нетленност и безвремие.
Животът- тази непонятна сила,
която те издига и руши,
и разпилява,
за да те върне
пак към теб,
събран в две шепи обич.

Животът сякаш е
най- страшната от всички дроги...