автор: ToZero

Случва се понякога човек да се роди и в онзи безвременен миг, разделящ един ден от друг, в онзи, злокобен за мнозина час.

Така се бяха стекли обстоятелствата, че малкия Никон се роди точно, когато петъкът се сменяше със съботата. Роди се с краката напред, по-точно с левия крак. Още в петък Венера издърпа крака му, но трябваше бързо да отстъпи мястото си на Сатурн, хванал десния му крак в съботата.

Така си и растеше Никон Пеев – гален по левия крак от Венера и щипан по десния от Сатурн. Затова и левият му крак беше гладък и красив като на жена, а десният – груб и космат, почти дяволски.

Доста познати на Никон се питаха как ли изглежда той по средата, между двата толкова различни крака. По този въпрос госпожа Пеева пазеше пълно мълчание. Само въздишаше тъжно и горчиво и хората се чудеха дали заради тези въздишки, тя, толкова години вече, нямаше деца.

Злите езици (ах, каква грозна дума – зли – щом не са нашите езици, значи са зли), та злите езици говореха, че господин Пеев си имал красива любовница, според някои, много по-млада от него, според други – с две прекрасни близначета, по-красиви дори от майка си и че Никон едва ли има пръст в тази работа, но пък тя не била омъжена и само Венера трябва да се е била намесила, за да се получи това чудо. Дали пък тогава Сатурн не бе отишъл при госпожа Пеева? А може би Никон Пеев си вършеше работата при госпожата и девойката по съвсем различен начин, пристъпвайки във всеки от домовете им с различен крак.

В крайна сметка девойката остаря, а госпожата вече не бе между живите. Никон обаче си беше все такъв левент, като че старостта и не помисляше да дойде при него. Дяволска работа бе това, казваха злите езици. Други пък твърдяха, че той самият бе Сатурн, а тя – Венера, но нито едното бе вярно, нито другото, защото тя не бе родена в петък, а пък той просто живееше в безвремието между петъка и съботата.

Важното е, че близнаците израснаха прекрасни и с красиви души, въпреки, че злите езици твърдяха, че никога не са имали баща.

03. 07. 2008
Тодор Захаринов