автор: sradev

първа среща с Гол Кул
предишно

Пред очите на юнаците възникна рицарят Гол Кул, който нещо се ровеше из буклука. Когато ги видя, той веднага протегна ръка:
- Дайтеее...

Паридай измъкна от джоба си някаква пара, но Гол Кул отрицателно поклати глава:
- Не, не търся пари, а доверие.
- Доверие ли търсиш и в буклука?
- Разбира се, повечето отдавна са го изхвърлили.
- И ти ли си го изхвърлил?
- Не, загубих го.
- Често на дребно си лъгал, - отбеляза Хаймана, и аз ти нямам вече доверие. Виж, Паридай още не те е срещал, може би ще ти даде малко търговско доверие. Но за какво ти е, след като не си го пазил?
- Бях край Фортуната, тя ми даваше щастие и късмет, повярвах, че все така ще продължава...
- Глупак!,- възкликна Паридай, та Фортуната непрекъснато се мени, вземеш ли късмет от нея - веднага бягай, че може и двоен кутсуз да ти даде. Не няма да ти подам ръка, че може би глупостта ти е заразна.

- Внимавайте, - извика след тях Гол Кул, блатото е наблизо и нека винаги един остане извън блатото, за да може да подаде ръка. А тогава ще ви е все едно дали му имате доверие или не.

точно в този момент покрай Гол Кул преминаваха непослушничките
предишно

- Дайтеее...
- Нищичко нямаме освен една протегната ръка, и една добра дума.
- Но аз точно протегната ръка искам.
- Вземи я, малко е срамежлива, но силничка изглежда. Какво ще правиш с нея?
- Ще строя доверие давайки я на другите.
- Нима един рицар се нуждае от доверие? Не му ли стига вярата в Правдата?
- Доверието строи света. То се ражда с любовта и умира преди нея. Но случва се да роди любов. Ще събера доверие и ще отида при Магьосника да ми изкове нов свят за нова любов.
- Глупак!, - отговориха непослушничките, Любовта е една и безсмъртна.