автор: Usmiv4ica

Пъстреят по палитрите им
макове,
метличина,
лютичета,
чувственост на есенна привечер,
ентусиазъм на пролетна гора.
Чернее гняв
до бялото на недокоснат сняг.

Потапят четки - настроения
във езера от пълнолуние -
за мистика,
в бушуващо море -
за сила,
в сълза на дете -
за неподправеност,
в капчици роса -
за свежест
и в коктейли от страст.

Платна си нямат,
даже листове...
деликатно, с думи, рисуват в душите ни.