автор: Moby

4 часа сутринта е. Най – мъртвата част на нощта.
Пак се събудих...
Замислям се за това колко огромна част от животът ни преминава в сън.
Гледам мрака навън и среднощните мижави светлинки на града.
А той е тих...
Градът е толкова тих, колкото може да бъде само в тази обидно заспала част на нощта...

Среднощните ми будувания ми напомнят на едно отминало време.
Имаше много дълъг период в живота ми, когато писането беше от основно значение за интелектуалното ми развитие.
С течение на времето установих, че единствено това действие ми помага да събудя примрялата си душа и да продължа напред, въпреки болезненото чувство в сърцето ми и горчивият вкус в устата ми...

Разликата е там, че преди говорех с невидими събеседници.
Отправях мислите си към несъществуващи обекти от отрицателното си време.
Моето отрицателно време беше наситено с фантазии.
Да, фантазиите ме лекуваха. И мечтите ми...
Постепенно разбрах, че колкото по – големи са мечтите ни, толкова по – силна става вярата ни.
И колкото по – чисти са желанията ни, толкова по – лесно можем да се преборим с невъзможността да осъществим намеренията си...

Всъщност исках да ти кажа, че навремето общувах с измислените си герои, а сега пиша на теб.
Има някакъв прогрес в желанието ми за общуване, хахаха...
Знам, че въпросите, произлизащи от тук нататък са страшни, а отговорите още повече, затова нито се питам, нито си отговарям.
Последвай примера ми и ще се почувстваш по – добре...

Благодаря ти за вдъхновението!
Отново мога да пиша.. Не бях лекувала душата си от години по този начин!
Това е най – благият мехлем.
По – късно, прочитайки написаното от собствената ти ръка, усещаш как топлината се разлива по тялото ти. Въпреки, че не си направил нещо кой знае какво, изпитваш удовлетворение от действията си. Знаеш колко трудно е в тази смрад да останеш доволен от себе си...

Съвкупността от неосъществените желания, настоящите мечти и реалността, превръща по – чувствителните хора в мекотели. Всъщност исках да направя връзката между самосъжалението и твоите притеснения, че ти липсва ясно дефинирана цел...

Ще ти задам няколко въпроса, на които да си отговориш сам, когато си готов да се обърнеш към себе си, отделяйки се от всичко останало...

- Задължително ли смяташ, че на всеки въпрос, въртящ се из главата ти, трябва да си дадеш ясен, точен и адекватен отговор?
- Не смяташ ли, че високата степен на интелектуалното ти развитие ти позволява много по – лесно да намираш отговорите на незададените въпроси и неформулираните си цели?
- Казвал си ми, че си се занимавал с някакъв вид себеопознаване. Независимо под каква форма и сред какви хора, не мислиш ли, че си направил една от първите, огромни стъпки към себе си, без значение какъв е бил първоначалният резултат от действията ти и дали си бил особено доволен от тях?
- Не си ли открил все още, че благодарение на силната си интуиция, за теб би било хиляди пъти по – лесно, отколкото за един праволинеен тип, да достигнеш до истината в душата си, без да се спъваш в препятствията, с които те среща пътят дотам?

Какво искам да ти кажа всъщност ли?
Не се страхувай от себе си, не се самообвинявай за нищо.

Животът ни устройва засади. Не се скапвай, когато несъзнателно си попаднал в някой от капаните му.
Писах ти за силата....
Тя е в теб.
Можеш да бъде толкова могъщ, колкото пожелаеш.
Не ти трябват и смахнатите сектантски сбирки по себеосъзнаване и себеусъвършенстване.
Дори самата стъпка, едното желание да откриеш истината, те отвежда в правилната посока. Изградената с годините интуиция и правилна преценка ще ти покаже и пътя.
Но не превръщай всичко това в борба за оцеляване...Не ставай заложник на себе си... Започнеш ли да го правиш, ще се почувстваш слаб...
Използвай връзката си с безкрайността!
Хората забравят за нея толкова често.
Отдай се на малките радости. Натрупването им, след време се превръща в щастие... Знаеш, че щастието е странна величина.
Не очаквай да го задържиш и не пропилявай живота си в преследване на отминали малки радости...
Наслади се на мига.
Толкова радост може да ти донесе умение...

Мечтаех да стана посланик на добра воля, да работя за ООН или за Уницеф, или за някоя от тези „добри” организации... за които впоследствие разбрах, че не са чак толкова добри...
Мечтаех да помагам на хората, мечтая го и днес.
Мечтая да бъда с тези, за които една мила дума, една прегръдка или една ласка, означават всичко... много повече от купчините фалшиви, измислени пачки с банкноти из празните трезори на човешките амбиции...