автор: Diary_Of_Jane

През два квартала в трети, през две улици на трета, през две училища в трето, през два етажа на трети, през една стая във втора, през два чина на трети (пред учителската маса) седнали са две девойки. Мими и Нини - правят контролно.
Пред тях два бели листа и два сметкоплана. В ръцете им по една химикалка, едва ли не скимтяща от болка (не от друго, ами просто Мими и Нини нищо не знаят, и стискат, и хапят нервно химикалките).
Часовникът тиктака, времето лети, учителката чака, Нини се поти, Мими пуфти. Сметкоплани се разгръщат, девойките четат ли, четат.
"Четете сега!" - мисли си учителката. - "Така е то като не слушате. Къде бяхте аз когато обяснявах, а? Телом тука, духом - някъде си. Като гледам как ви шарят очите по сметкоплана - все едно го виждате за първи път."
"Тик-так" - казва часовника - "Хайде няма време!", а децата пишат, пишат. Потта тече, химикалките се хлъзгат, листите се мачкат. Мими и Нини се споглеждат. Хвърлят си тъжни погледи и се молят за подсказка. - "Нини, кажи нещо! Помагай!". А пък учителката - стрелва ги с очи и убива всичките им надежди.
Но часът вече свършва, Мими и Нини пишат, мъчат се, листите им се пълнят с цифри. Учителката казва - "Ориентирайте се към приключване!". Двете девойки не са никак сигурни, дали това което са написали не е грешно. Но предават листите - няма как, трябва.
Звънецът с дяволска усмивка запява старата песен - "Дзър!".