автор: mariq-desislava

От старата кръчма на залеза
здрачът се покатерва
по клоните на нощните пияници,
обърнали гръб на последния слънчев лъч,
донесен от птиците
Сапунисани са улиците с мъгливи светлини
и плискат непристойни думи
върху квадратните хора,
намръщено втренчени в тенекиените си пазви
Зад стволовете на града
прорастват оглушали пътища
с избледнели табели: " Накъде си поел? "
Мариновани мисли валят от небето,
недоварено и безпринципно
Плюшени са завоите към мелницата,
която от тялото ти сътворих
и после набързо изгорих
Когато неми кораби
от сумрака те викат,
приспи ума си
и за герои не питай