автор: zinka

Тази нощ Луната
беше като птица
кацнала на жица
над един комин,
а звездите златни-
пръснати трошици
и водица млечна -
ни мъгла, ни дим.

Ние с теб лежахме
на една тераса,
в клоните на ясен
пърхаше ветрец,
тихо шумуляха,
като в сън листата,
някъде в тревата
пееше щурец

Гледахме небето
слети с необята,
с тръпчица в крилата
с болчица и стон.
Нещо много силно,
близко и познато,
теглеше ни както
тегли роден дом.

Знаеш ли любима,
ние с теб летиме,
носим се в простора
в небосвода син.
С нас е този ясен
и шумът в листата,
щурчовата песен
и мъглата – дим

Каза ми без думи
птицата до мене.
Плавахме в простора
на безкраен Рай,
носехме се горе
на крила от обич-
обич между двама-
приказка без край…