автор: scenaristbg

Номер святка в тъмнината,
пет и две - отзад напред.
Мразя, мразя я мъглата
точно в пет и двадесет и пет.
Тя ми казва, че за днес това е краят.
Аз й казах, че това е само микробус.
Тя ми казва - да, но хората не знаят.
Аз й казах - сигурно им липсва вкус.

Номерът се приближава бавно,
не го и виждаме дори.
На светофара спира плавно.
Машината му за пари.

Тя ми казва, че целува за последно.
Аз й казах - само за този път.
Тя ми казва да изчезнел съм безследно.
Аз й казах - другите да мрат.

Номер бавно приближава,
номер спира при помахване с ръка.
Таз ръка кого ли обожава-
да можех да узная, после да умра.

Тя ми казва, че ще я видя скоро.
Аз й казах: Давам ти обет.
Тя ми остави кутията "Боро",
качвайки се в маршрутка двадесет и пет.