автор: scenaristbg

Дума - две едва продума,
с Тони чакахме маршрутка двадесет и пет.
Страшно бързо ме целуна-
сякаш влак премина, сякаш кон на самолет.
Бързо Тони ме целуна в пет и двадесет и пет.

Далече живееш - й казах,
с маршрутка идваща веднъж на всеки час.
С целувка я богопомазах,
очаквайки номер отпреде, изнервящ всеки от нас.
Тя запали - аз бях пас, аз да пуша - има си хас.

Свети в червено светофара-
спира чакането пак за миг и два и три.
Устните ни задминават бързовара-
че от какво по-бързо ще кръвта заври?
Сценки там на светофара в пет и двадесет и три.