Пак ли
се сравняваш
със известните лица?
Пак ли
отразяваш
чужда светлина?
Пак ли
под бодли прикриваш,
огъня си бял в гръдта?
Уникалност чезне
непозната
и лазура ти гори в скръбта.
В кожа
таралежова
самотно
гасне красота.
Пак ли,
неоткрила себе си,
плачеш,
седнала в калта?