автор: mariq-desislava

Съблечи думите
и отгоре им легни
Ще гаврътнем чучулигите
и съчинени вече по колибите на вятъра
ще се опитаме да се заглушим
Престъпно пияни сме,
но не от високоградусова агония,
а от думи, бременни със смисли
и безшумно патентовани от невзрачни глави,
които се пъстреят на подметките ни кръстосани
Цивилизацията е зейнала
от сгълчаната земна утроба
и изтича в презрителните ръце
на осиротелите хора
Ние с теб още не сме се оформили,
на камбани приличаме
и от мозъците ни пръсти стърчат в усилие
да достигнат смъртта на живота,
защото животът на смъртта е палач на повикване
и от безсмислие се врича на небесните жици
На стенописи заплашителни се молим
и копитата си дяволски подрязваме всяка седмица
в неделя по обяд, защото само тогава танковете на времето
ни стоварват на предпочитания адрес- 21 век
Това е време на евтино случайно съществуване,
време на криворазбран ентусиазъм,
време на повредени и разкрити лъжи,
време на изпяти заблуждения,
време за лов на възкръснали поети
Време е да маршируваме из талантливите им кладенци
и да интервюираме музите им,
а после следва космичен разстрел
с... думи, нарочени за изричане