автор: felisia

Прегърни ме силно , нека да усетя
колко ненаситно ме желаеш
как сърцето ти препуска , като лудо
как потъваш във косите ми ухаещи.
Докосни ме бавно , нека да усетя
как по кожата рисуваш пълнолуния
колко парещо блуждаят пръстите
следвани от лепкаво целуване.
Притисни ме нежно , нека да усетя
сбъркания ритъм на дъха ти
ту накъсан , ту замиращ стенещо
щом се плъзнеш змийски по бедрата ми.
Събори стените , скъсай ми оковите
зарази ме с онзи порив неразумен
да забравя за момент , че имам тяло
в полета си сластно пеперуден.
Да ме заболи от невъзможност
да приема толкова отдаване
да се слея с твоята възбуда
преди да се взривя на нежни атоми
И да попия в кожата ти влажна
през порите с потта ти да се слея
да се разлея , да те паря , да усещаш
че тази нощ за тебе я живея.