Не спасявам дъжда,
не спасявам и себе си.
Хващам доста ръжда
от любов и от ребуси.
Не тълкувам света,
въпреки че...изглежда.
Той е в цвят резеда,
цвета на надеждата.
А пък аз съм си сън
син или в тюркоазено.
Мъдростта ми: "дрън-дрън"
подир толкова безобразия.
Все ги върша накуп.
Карнавал ли е, всъщност?!
Страхът ми - сукуб,
губи пред моята същност.
След смъртта накъде?
Ах, тъй уютно ми беше
в "резедата с бяло пране".
Подарявам ви цялото си
безгрешие...