автор: heel

     Павел паркира черния си мерцедес пред хотела, който му бяха посочили хората от селото. Беше започнало да се здрачава, но все още ясно се виждаше, че “хотелът” всъщност е една голяма селска къща на три етажа. Единственото нещо, което навеждаше на мисълта, че въпросната сграда е хотел беше очуканият надпис– “Хотел”.
     Павел изсумтя и излезе от колата си. Беше страшно изморен от безумното обикаляне на селски имоти. Цели три дена беше търсил имот, подходящ за построяване на вилно селище, но така и не намери нещо, което да му хване окото. Не стига, че не беше си свършил работата, а сега и се налагаше да пренощува в това забутано село. За момент се зачуди дали да не отпраши за София, но след кратко колебание се отказа. Спеше му се страшно много.
     Отиде до входната врата и натисна звънеца. След около минута, точно когато реши, че никой няма да се появи, вратата изскърца и бавно се отвори. На прага се появи млада жена на около двайсет и пет години. Имаше много дълга, права черна коса и симпатично лице. Беше нисичка, висока не повече от метър и шейсет.
     – Бих искал да попитам дали има свободни стаи? – попита Павел отегчено.
     Жената го изгледа учудено и се усмихна.
     – Ще ви настаня. Заповядайте! – каза тя и отстъпи назад, за да му направи път.
     Павел влезе вътре и се огледа. Партерният етаж изглеждаше доста прилично. Беше обзаведен в битов стил, а в ъгъла имаше голяма, красива камина. Трите дървени маси в средата на помещението бяха незаети. Никъде не се виждаше жива душа.
     – По това време на годината нямаме много клиенти. – каза жената, като бавно огледа госта от глава до пети. Очите й блещукаха, сякаш беше видяла нещо смешно.
     Павел усети погледа й върху себе си и се извърна към нея. Жената сведе срамежливо глава, а после с бърза крачка отиде да заключи входната врата. Имаше добре оформено тяло и изненадващо дълги за ръста си крака.
     – Искате ли нещо за ядене? – попита плахо тя на връщане.
     – Не благодаря, хапнах по пътя. Ще ми покажете ли стаята?
     – Да разбира се. Елате!
     Гласът й беше мек и приятен, а в говора й не се долавяше и следа от местния диалект. Павел тръгна след нея, взирайки се в ритмичното поклащане на ханша й, докато се изкачваха по стълбите.
     Стаята беше малка, но за сметка на това чиста и добре обзаведена, и със самостоятелна баня.
     – Надявам се че стаята ви удовлетворява.
     – Прекрасна е. Толкова съм уморен, че веднага си лягам – каза Павел и седна тежко на леглото.
     – Имате ли нужда от нещо?
     – Не, благодаря.
     – А, и още нещо трябва да Ви кажа. Водата тук не е добра за пиене, не пийте от чешмата. Ще ви донеса минерална вода.
     – Много благодаря.
     Павел изчака жената да донесе водата, после се съблече, изкъпа се набързо и си легна.
                                                  ***
     Събуди се в четири часа през нощта, но само за кратко, колкото да пие вода от гарафата, която жената беше донесла и поставила на шкафчето до леглото.
                                                  ***
     Слънчевите лъчи се промъкнаха между завесите и осветиха лицето на Павел. Той изпъшка и отвори очи. Чувстваше се странно, болеше го глава, сякаш беше махмурлия. Освен това, имаше странното усещане, че нещо не е наред. Извърна се настрана, приготвяйки се да стане и в този момент усети, че някой го дърпа за ръката. Стреснато погледна към нея. Никой не го дърпаше, просто дясната му ръка беше закопчана с белезници за масивната табла на леглото. Същото се отнасяше и за лявата. Обзе го паника, която бързо прерасна в ужас, като видя, че краката му са завързани с кожени каиши за долната табла. Започна да се извива, опитвайки се да се освободи.
     – Мисля, че това което правиш е безсмислено – каза жената, която го беше настанила в хотела предната вечер. Седеше на един стол, с лакти опрени в коленете, подпряла брадичката си с юмруци.
     – Ти ли направи това?
     – Да – отговори тя и се усмихна чаровно.
     – Отвържи ме веднага!
     – Няма! – изчурулика тя.
     – Ти разбираш ли какво си направила? Разбираш ли какво ще стане, когото…
     – Радвам се, че вече си говорим на “ти”.
     Павел я изгледа злобно и започна да вика за помощ.
     – Никой няма да те чуе. Сами с ме в хотела. Има една къща тук наблизо, но там живее възрастен човек, който изобщо не чува.
     – Какво искаш от мен, кучко?
     Лицето й помръкна, а пръстите й се размърдаха нервно.
     – Не очаквах, че ще се държиш така невъзпитано.
     – Ти луда ли си!
     – Не аз се държа истерично, а ти. – отговори тя и стана от стола.
     – Ти какво очакваш, да ти благодаря ли? Пари ли искаш?
     Жената започна да се разхожда напред–назад из стаята.
     – Всичко е в портфейла ми, вземи ги и ме пусни. На никого няма да кажа.
     Тя се спря, отиде до леглото, наведе се и му удари шамар. Малката й ръка беше изненадващо силна. Павел стисна зъби и се опита да се успокои. Жената излезе от стаята, тръшвайки вратата зад себе си.
     Павел отново опита да се освободи, но не след дълго разбра, че няма никакви шансове за успех. Започна да псува на висок глас.
     След около час, тя се появи отново. Изглеждаше притеснена. Пристъпи плахо напред, а след това седна на леглото до Павел. Той я изгледа, чудейки се какво да очаква.
     – Разбирам как се чувстваш. Съжалявам, че те ударих! Наистина, много съжалявам!
     – Всичко е наред, не ти се сърдя – каза Павел с равен, контролиран глас.
     Тя пое дълбоко въздух, а след това с рязко движение издърпа одеалото настрани. Започна да гали нежно гърдите му с меката си, леко студена ръка.
     – Какво правиш?
     Ръката й се плъзна надолу, масажирайки бавно корема му.
     – Престани! – промълви Павел със задавен глас.
     – Отпусни се! Нищо лошо няма да ти направя – прошепна тя и се наведе.
     Павел усети устните й по гърдите си, проправяха си бавно път нагоре, към врата му. А след това ноктите й, които се впиха в раменете му. И косата й, която се разпиля по кожата му и започна да го гъделичка. И нежния мирис на парфюм.
     – Виж какво...
     Тя постави показалеца си върху устните му и го задържа там, пресичайки думите му. Павел се взря във върха на розовото й пръстче, чудейки се дали да не го захапе. Отказа се.
     – Казвам се Деница. Можеш да ме наричаш Дени.
     – А аз се казвам Павел. Можеш да ме наричаш “затворнико”.
     – Я не се прави на жертва – изкикоти се тя и засмука врата му.
     След около минута, устните на Деница спряха палавата си игра и се отдръпнаха. Тя стана и трескаво започна да се съблича. Първо махна блузката си, под която не носеше сутиен и я хвърли небрежно на пода. Имаше малки, но добре оформени гърди с щръкнали нагоре зърна, а коремчето й беше плоско като на спортистка. С треперещи пръсти започна да разкопчава дънките си.
     – Развържи ме за да мога да те докосвам – каза Павел и изпъшка страстно.
     – Ти за глупачка ли ме смяташ?