автор: Gerlan

Тъй дълго съм бродил по пътища пусти,
Тъй дълго съм чакал да спра,
Да кажа на някого, колкото искам,
Тъй мънички мои неща.

Пребродих пустини от радост,
Скучаех в море от мечти,
Такава бе моята младост,
Да бях я живял но, уви…

Но всичко започва отново,
Когато човек е голям,
Да можеш да губиш със радост,
Защото все пак не си сам.

Дочакал си, значи го искаш,
Дали си готов за това,
През толкоз ехидни усмивки,
Какво да направя? Съдба…

През бродове бурни минавам,
И плувам в реки без вода,
Душата си бавно преливам,
В сърцата на моите, деца!



14.01.2003.