автор: via

Да - това ми е новата мисъл.
С нея ставам -
- и я преглъщам...
Колко дълго не съм си писала.
И отдавна
не съм се връщала...
Е, понякога се сбогувах
с очевидното равновесие...
И прощавах, и съществувах -
все над пропасти и над есени...
Да ми дойде отново лятото -
слънчев цвят да изгрее в тъмното -
и със огън да ме бележи -
че съм негова чак до дъното...
И да сложи във ред нещата ми -
тези къщички неспасяеми,
пак ще седна на стъпалата -
и ще гледам докрая залеза