автор: mariq-desislava

Отдавна, отдавна,
колкото някога,
колкото никога,
искам да изкрещя
всички думи,
които знам
Нека да паднат
върху паважа
неузрели
и пропуснатата
тишина да загърбят
с ветрило от стихове
угасени
Отдавна, отдавна,
колкото винаги,
колкото сега,
искам да извикам
имената на всички
от мен оскърбени
Нека ме приковат
на стърнището на греха
и оттам да ме влачат
до портата за никъде
Отдавна, отдавна
си говорех така
Днес този стих мълвя
в шепите на скитника,
с който делим нощта
Старая се той да поема
дневната доза
духовна храна