автор: LeoBedrosian

Казват днес роден съм
дъжд вали, и е студено
майка ми, горката плаче
- Знаеш ли колко бях засмена?

Малко тъжно, правя равносметка
живот озъбен,
две парчета хляб на сметка,
мечти опропастени,
жените ми се смеят
доволно неощастливени.

Прокарвам сухи пръсти
през косата ми, била кат четка.
И бръчките са някак
сухо обветрени
и смисъла се губи
но шампанското е
фирмено - на сметка!

Две истински сълзи
във ъгълчета очни
две мъки сред звезди
на звезден Млечен път
в безкрайните полета вечни
намират своя път
да капнат бързат
да се оттечат.

А ние продължаваме
живот във празнота
на сметка
до следващи лета
и други чаши суета
до следващата
клетка.