автор: drowzee

Някога не исках аз да съм сама,
а сега не знам с кой съм.
Някой гали моите крака,
друг целувам, трети плаче.

Аз играя на съдби
сякаш съм магьосница с дарба,
а моята душа сред другите гори,
незнаещарнеможеща,но пряма.

Обърках всичко нежно,
направих кървав крем и торта от сълзи.
А знаех, че това е неизбежно...
Не слушах ничии молби.

Използвах ритъма на моя цветен ден,
за да нахраня аз душата си позорна.
Мълчах и вярвах само в мен
и така рисувах аз картина грозна.

Аз обичам да играя на съдби
и моята една от тях да бъде...