автор: mirei

ловецът на седефените мигове го знае -
уловът ще дойде с прилива
без ни един трофей
върху колана на мирния следобед
ще се разотидат внезапните туристи
по крайбрежията на паметта ми
о колко стъпки проблясват в мрежите
недоизказани
докато мраморно до пояс
и с устни от корал
времето пелтечи мъртвия език
на изгубилите давност празници
тя може да е дестинация
на самотата
не по-различна от много други
но за мен е родното гнездо на черноризеца
повел на изток
поклонението
на първите ми думи