Мълчиш...
Дали ще оглушея
от слънчевата жълта тишина?
Мълчиш...
Опари ме от нея
червено-огнен пламък избуял...
Мълчиш...
Без звук, зелено-свежо,
погали ме пауново перо...
Мълчиш...
И свети в бяло-снежно
обвито във безгласие сребро...
Мълчиш...
Звезда добра, златиста,
искри в очите тихо сътвори...
Но знаеш ли,
не сещам студ във тихото...
Не ми е празно... и на теб - нали...?