Задръж си
устните червени,
подай ми
розово перо.
Следи от устните
засмени
на листа бял
са на добро.
Обичаш ме,
до болка знам го
щастливи гълъби
летят.
Завръщам се
в града за малко,
ти ложето стопли
за сетен път.
А после път ме
чака драга
други градове
друг свят.
На есен чакай ме
тъй плаха,
светът е кръгъл,
а аз - тъй млад!