автор: heel

Сигурно много от вас знаят, че по време на Руско– турската освободителна война освен руски и румънски, са участвали и финландски войни. Един от тези финландци бил редник на име Яри Кокко (впоследствие разбрах, че на финландски се изписва с двойно “к”).
Как точно Яри се е озовал в армията, при условие, че бил син на обикновен търговец, никой не може да каже със сигурност. Това, което е известно обаче е, че в онези времена Руската империя е използвала доста груби методи за попълване на войската си. Горкият скандинавец е трябвало да служи в армията на недолюбваната от него Русия и да се сражава за свободата на една чужда за него държа– България. Едва ли му е било приятно. Дали финландецът е бил добър войник, историята, а и другите източници на информация мълчат, но за мен, при условие, че се е сражавал на Шипка, той е герой. За геройството си е бил награден с тежка рана в гърдите, след което бива настанен в лазарет в Казанлък и в продължение на един месец е бил на прага между живота и смъртта. В това време, незнайно по какви пътища, информацията за раняването му достига до Финландия. Баща му явно е бил доста заможен човек, защото отделил значителна сума, която дал на другия си син– Хано и му заръчал да отиде да търси брат си. Хано тръгнал (доколкото знам пътувал най–вече по море) и след големи мъки успял да се добере до България. Най–странното в цялата история е, че дори успял да намери брат си. Двамата братя прекарали заедно няколко дни, след което раната на Яри се инфектирала и той починал. Хано се погрижил за погребението на брат си и след две седмици, тръгнал по обратния път за Финландия. Тук може би е мястото да спомена, че до средата на шейсетте години, в едно селско гробище е имало кръст с името на Яри Кокко. Историята обаче съвсем не свършва до тук. Хано тръгва на север – към Дунава, но по пътя бива нападнат от бандити и ограбен. Така, той е принуден да остане в България и в продължение на няколко месеца живее в страшна мизерия, като едва не умира от глад. Впоследствие нещата се оправят и той събира достатъчно пари за да се прибере във Финландия. Сигурно е щял да го направи, ако не се бил влюбил в една българска девойка на име Сия. Хано се отказва от идеята да си ходи, остава тук и след няколко месеца се задомява. Е, това е всичко. Само да добавя, че фамилията на прадядо ми е Коков.
Сигурно имам не повече от 1–2 процента финландска кръв и не съм рус, но си ги обичам финландците, включително и финландските рок групи, като Korpiklaani например. Дори не ме беше яд, когато Левски падна от Тампере, въпреки че съм левскар. И само да съм чул някой да се подиграва на имена като: Яри Пека Лайне, Хамелайнен, Ниемиенен и др. защото... ставам лют.

А, и да добавя. Поразпитайте и вашите прабаби, винаги е възможно да излезе нещо интересно.