Както си лежах, г-н Радев и ето ти се появи Тенеца.
ААААА изплаших се аз. Ама питам, как влезе?
Нааа-ли бях заключил. От едно, онова време ме научиха как
да се пазя от Тенци. Бай Данчо. И да се заключвам. Той не се усмихва, и започва да вади нещо от една чанта. Някакви инструменти.
Някакви бургии, и ножовки клещи и КЛЮЧОВЕ!. Спукана ми е работата си казах, ами сега. Преди имаше отърваване, един кръст и оооп, а сега тия – модерни Тенци. Всякакъв инструментариум носят и гледам, кога ще се появи я буркан я с пиявици, я чантичка със спринцовки с по-тънки игли. По добре е да използва пиявици. Те, слушал съм, че безболезнено ще изсмучат кръвта ми. Той се суети. Мълчи. Как влезе ейййй байно?, повишавам глас. Мен не ми е приятно да влизаш тук, без да ме питаш. - Имам малко работа. Каза той и добави - Я си затваряй устата, плямпало неуместно. Недоразумение с недоразумение. Млъкнах веднага.
Той веднага измъкна една дълга тръба. И смени щтранга в кухнята. А сега каза дай 150 лв. Каак? За труд и матриали! Тръпки ме побиха и замръзнах. Това ми е целия аванс г-н Тенец. Имайте милост. Милост ли, ако още малко се правиш на ампе, ще ти изсмуча цялата кръвчица до капка, тъй да знаеш и се облещва, и някакви лиги му потичат от устата и се разтрепервам дори и на сън...от полуотворената уста даже стърчат два дълги остри, като игли зъба. Парите са на шкафчето, успявам да промълвя аз. И отварям очи. Той отлита. Окончателно съм буден. Целия съм студен. Но все още не съм на масата. Пижамата ми е мокра около врата. Но поглеждам - парите ги няма. Факт. Кой, кой ми беше на гости вчера, или къде бях аз на гости?
И каква е тая отварачка за бира, в джоба на панталона ми? Клептоманска му работа, си казвам. Преди крадеше само химикалки и пластмасови торбички, а сега и на отварачки за бира си се отворил.
И се усмихвам най-накрая. Хепи-енд!
Такива ти ми работи г-н Радев.
При Вас има ли тенци, или само девойки с менци?
Мил-чао
Милчо КИ
Потсдам 2008-11-02 22:55 СЕТ