автор: Crusader_

Понесе се писък на чайка -
вик ясен по морската шир,
тих поглед и мирис на лайка,
донесъл в душата ми мир.

Понякога от малките неща -
да кажем поглед жаден,
вперен в дълбините морски
се раждат будните сърца,
изплетени от дива гордост.

Притискам чашата с ръце -
какво като съм още малък,
аз знам – напред ще се расте,
дорде угасне моя пламък.

Понякога от сложните неща -
да кажем поглед жаден,
вперен в дивните простори
се раждат буйните сърца,
които са за подвизи готови.

Отпивам от чая изстинал -
лайка със вкус на море,
светът е прекрасно притихнал,
под синьо, лазурно небе.