автор: Venis

Остен един, с една писалка,
ей тъй, в раздумка малка,
за своя опит, цел и бит
спорели, стигнали до квит.
Остенът добре се поизпъчил,
тъй приказката си приключил:
- Уж красива си, писалка,
а в джоб се криеш свита, жалка,
драскаш върху листа бял,
но какво - кой ли е видял?
Дълга, тъкна, с остър край,
копирала си ме без край.
Но аз голям съм, здрав и як,
управлявам всеки впряг.
Набедената за дребна и натура
отвърнала с присъща и култура.
- Всеки по света задачи има,
и твойта длъжност е значима.
Успокоявам аз на хората душите,
мислите им вадя от главите.
С идеите им често във реалност,
живота вадят от баналност,
придвижват го бързо напред,
а братята ти в музеите са на отчет.