автор: desiteneva

Хич не ми е до поезия...

Два куфара с тъга
Точно толкова събрах, преди да си тръгна
Консервирах в буркани всяка своя мечта
И прибрах ги в килера – до сбъдване
Най-прилежно изгладих всички общи измачкани спомени
И колосах ги, за да имат фасон
Че като тръгна, да ти е хубаво
И подреден да е “нашият” дом
Теб те нямаше, кога ли е имало
Време за двама ни, общо легло...
Виж, почистила съм след себе си, до припадане,
А уж казваше, че домакиня не съм.
Е, всеки има право на грешки.
И ти също в моменти грешиш.
Поогледай се, след мене е толкова чисто
Тръгвам си, толкова мръсно ме чака навън...