Не ми отива есента
по руси са косите й от моите
разпуснати на листопади – дълги кичури
по раменете гладки, облачни
Очите й са влажни,
истински
потъват в утринните локви
понякога и пресушени от високо слънце
по – тъмни са от моите и по – отворени
Снагата и е тънка денем
със късен изгрев и превалящ заник
а нощем е безлунно дълга сякаш…
Тъгата й стои добре
студът я прави истински красива
разголва нежното й деколте
до изчервяване на ябълките диви
и до настръхване на облите й хълмове
Когато кехлибарените гроздове изпълват шията
и капят по нозете - босоногите
завивам се във ниските й облаци
безлична съм до нея
и безименна.