автор: Liulina

Ос е посоката на тялото,
а забити са сякаш краката ми,
корени черни във бялото,
вретено е за вятър душата ми.
Участник съм в олимпяда,
робиня в кубично пространство,
ще получа ли огъня за награда,
или победена ще съм в странство?
Въртя се в обръча ти и жъна живот,
с кръглите си зеници гледам,
сменят се луната и слънцето в ход,
пак до кръглост ги свеждам.
Завършва въртенето вечната шир
и отново поема като стрелка,
върти се с времето вечно - безспир
и всичко се случва просто така.