Лили се превърна в китара и остана вътре.
Вътре в резонаторния отвор,
под струните и фалшивите акорди,
които бяха над Лили, която беше вътре,
застинала като самотен горски бор,
от който ще се секат дъски,
които ще се счупят, за да се поставят рекорди.
Не и е лесно. Иска да скача и да разбива челюсти
на разни други жени, които искат да се намъкнат
някъде между петолинията и крошетата,
но не успява да скочи или да разбие нечия челюст,
колкото и много в шест да се мръква,
това е положението и няма измъкване,
а само повтаряне на ситуацията с поршетата.
А ситуацията е следната: едно порше,
с намъкната под капака друга Лили,
търси място за паркиране и понеже няма,
решава че ще намери (нали е порше)
и някъде измежду някакви дървени, борови вили
то намира място до някакъв казан с медно-цинкува руда
за шампоан, който ще е там за някоя дама.