автор: bedstvieto

И когато звездите бавно умрат
И когато луната целува слънцето за сбогом
Ще потърсят ръцете ти моето тяло
Отново...

То ще се разтвори,
Като уханна магнолия
Ще поеме във себе си сладките сокове.
Ще изпъва във струна душата ми,
Защото ще те поискам...
Отново.
И пак ще виждаме нощта ни греховна
И пак ще извиваме телата си сластни
Защото онова, което с тебе изпитах
Е късче от рая неземен.
Обичам, когато ръцете ме милват
И мускулите им нежно чертаят греха ми
Обичам корема ти гладък да галя с езиче
Така, както хищно дълго време го гледах
Обичам гърба ти силен да се напряга,
Когато над мен си надвесен и стенеш.
Обичам краката ни сплетени нощем
Да се търсят и разтварят в безумно желание.
Полудявам от страст, когато за тебе се сетя
В калейдоскоп от поквара минава денят ми
Не слушам какво проговарят ми хората
Гласът ти звучи във главата ми нощем
Влудяваш ме знаеш ли?
Усещам дъха ти
Заставам немирна се взирам в света ни
И знам че разбиране не ще да открия
Защото дете непокорно в мене те виждат.
За теб аз какво съм?
Не искаш
Не казваш
Мълчиш извинително
А страстта ти пропуска
Не мога, наистина
Не искам да спирам
Аз в тебе съм влюбена,
Глупаво!
Ще те приема във себе си
Когато пристъпва светлото утро
Ще скрия зад щори лъчите нахални
Ще вържа ръцете ти в окови любовни
За да останеш мой пленник
Така, както във нощите мой роб си
Искам те
Погледни в очите ми,
Твоя съм,
Гледай зад думите
Любовна съм
Магнолия дива
Повярвай ми
Влюбих се глупаво...
В мига в който видях те!