автор: mariq-desislava

Той чистеше
небето всяка сутрин
и изваряваше сланите,
за да не й горят
под пръстите
Тя ринеше световете си
с топли паяци
и настинали цветя
Той къпеше греховете си
в нейните очи
Тя го черпеше
с преброените си дни
Те все още се мятат
един в друг,
напречно впримчени
в свой собствен калейдоскоп,
а тревата ги чака
и си вари от мечтите им
ураганен сироп