От чашата кафе отпивам,
в любимото си крайбрежно кафене.
Там, където всяка сутрин отивам,
за да приветствам синьото море.
И посрещат ме чайките с крясък,
отново тук, над морският фар.
Вдъхвам мирис на лято и пясък,
Мирис на слънчев загар...
А някъде там, долу в морето
своите мрежи хвърлят рибари.
"Улов ще има!" - кряскат в небето
чайките - тези бели клюкари...
Летят си те, шушукат, хихикат -
кой какво е чул...разбрал.
Разгласяват после, спорят и викат,
за онзи, който не ги е разбрал.
И така рибарите си знаят
кога ще е добър денят.
Тази риба тук - ще я омаят,
друга там - ще надхитрят.
Така е в този град - светъл и топъл.
Един мъничък град на мечти.
А ако някой ден дойдеш в Ахтопол
кафето си в "Прего" поръчай и ти!