По телевизията показваха
престъпленията на агресора.
Мъжете разстрелваха.
С жените се гавреха:
между краката им пъхаха
ръчни гранати
и ги взривяваха!
Малки дечица -
мили, безпомощни -
с приклади убиваха...
Ние гледахме гневно,
и пот ни избиваше:
решени
всичките си спестявания
на този народ да припишем,
и самите ние да тръгнем
с оръжие да отмъщаваме!
Свърши това предаване.
ВеднАга - телевизионни реклами.
След тях -
една от тези
безкрайно-безбройни серии,
с които в Щатите
задържат негрите пред екраните.
Пожелаха ни лека нощ.
И ние си легнахме,
без да отместим пердетата.
А от изток луната изгряваше
с лице в съсирена кръв,
и само някакво куче,
усетило смъртта,
жално виеше!
___
*Стихотворението е написано някъде между 1972 и 1974 година.