автор: daniele

Имало едно време ...Любов.
Всъщност има я от край време. Моята любов, твоята любов... Днес е една, утре друга. Била е “истинска”, “свята”, “чиста”. И, разбира се, “първа” любов.
Тя е като дъгата. Идва когато най-малко я очакваш и заблестява в душата ти с цялата си прелестсна пищност. Усмивка сред хаоса на забързаното ежедневие. Блян, който ни стопля и ни прави равни на “Олимпийските богове”.
И така...
Имало едно време едно малко момиче, което много искало да порасне бързо и да достигне бреговете на “големия” живот. Било странно момиче-говорело с птиците, с дърветата, с вятъра...Разказвало им чудни истории за големия град, за шарени мечти. По цели дни се скитало из гората, загледано в игрите на слънчевите сенки, опиващо се от аромата на цъфналите липи...Лягало на някоя тайна полянка и заравяло ръце в шумата-искало да разбере за какво си говорят мравките, на какво се кискат тревичките, защо облаците веднаж приличат на слонове, а друг път на стройни жирафи.
Един ден Гората се натъжила-момичето не дошло. Не дошло и на другия, и на по-другия ден...”Защо?”-питали дърветата, “Защо?” се ратревожили тревичките. И всички чакали...Нали приятелите не се изоставят просто така?!
Момичето се върнало. На вид същите коси, очи, същия глас. Но не се усмихвало, било някак отнесено –не поздравило своята Гора. Смълчала се гората, тихичко отдръпнала клоните си-да стори път, застелила го с най-мекия си зелен килим. Вятърът погалил момичето с най-нежния си дъх, а Слънцето му пратило най- игривия си лъч...Напразно.
Започнали да пожълтяват листата, посърнала тревата, облаци затиснали Гората.
И тогава чули звънкото гласче на момичето. Това бил нейния смях-истинси, жив, кристален. Леките й стъпки събудили задрямалите сенки, ръцете й, устремени напред, посрещали гората с радостна ласка.
А до нея крачело едно непознато момче. Рошаво, с любопитни сияещи очи.
И докато всички се чудели какво става, малкото момиче и непознатото момче си зашушукали нещо тихичко и засмени затичали. А ехото връщало многократно радостните им викове.
Надникнало Слънцето изненадано иззад скупчилите се облаци, спогледали се с Гората и приветствали идването на Първата Любов.