автор: Sarah

За това как сбъдвам мечтите си и за разликата между Тук и Там

Не знам дали ще се съгласите с мен, но ще ви кажа, че когато имаш любим човек, се прощаваш със спокойствието. Започваш да мечтаеш за всичко свързано с него, за да може то да се случи. И това състояние на вглъбена съсредоточеност в мечтите отнема цялото ти внимание и време. Днес например Досадната взе портмонето и списъка и излезе да пазари. Аз седнах на шкафчето в коридора и започнах да мечтая за връщането и: как чувам асансьора да спира на етажа, как надушвам сладката и миризма през вратата, как тя отключва и влиза и накрая (за да може да ме вземе в ръцете си) как хвърля всички торби на земята и съдържанието им се разпилява по пода. Всичко това го повтарях в мечтите си, докато наистина се случи. Даже доматите така се затъркаляха, че двете започнахме да ги гоним по пода. Това последното не го бях мечтала. Понякога след дълго мечтаене, за награда действителността надраства мечтите. Така си е, само нещата, за които мечтаеш, могат да ти се случат. Но трябва да се знае, че мечтаенето крие своите опасности. Ако се страхувам например, че Досадната ще направи беля и Тихата ще я погледне лошо, това непременно се случва. И изглежда не съм успяла да овладея този страх, защото точно тази ситуация напоследък се случва често. Страхът е едно вредно мечтаене и трябва да се избягва. За това аз мечтая само за хубави неща. Мога да мечтая за всичко и да го случвам.

Подобно на мечтаенето (за всичко) е и ходенето Там, което пък е възможност да бъдеш навсякъде. Там е място, в което съм, докато спя. Снощи например бях в свят с храмове и дворци, в който котките от моята порода опитомяваха хората и се грижеха за тях. Хората в настоящия ми живот също спят и често ходят Там в сънищата си. Срещала съм ги. Когато съм Там, съм навсякъде. Ако питате мен, Тук също е навсякъде, ама едва ли ще мога лесно да ви убедя. За сега няма да опитвам. Но в това, че Там е навсякъде, предполагам сте се убеждавали нееднократно.

Между Тук и Там има голяма разлика. Тук всички действия са стократно по-трудни, защото винаги трябва да се преодолява нещо. Даже си измислих нова игра, която да ме научи да преодолявам тежестта. Засилвам се по коридора и като стигна края му се изкатервам по отсрещната стена. Стигам почти до тавана. Приятно е да гледаш на нещата от високо и дреболиите да изгубват смисъл. Това е целта ми - преодоляването на тежестта и гледането от високо. Установила съм, че когато няма какво да ми противостои губя тежестта си. За това успявам с издигането до тавана, защото отсрещната стена няма нищо против да бъде изкатерена.

Така е и със скачането в скута на Тихата. Правя го по сто пъти на ден и понеже той няма нищо против, това движение не ме изморява. Добре все пак, че има неща, които и Тук са като Там.

^..^

_______________
Връзки:
Котка (Въведение)
">Котка (Продължение - Част 1)
Котка (Продължение - Част 2)