автор: mariq-desislava

В кочината на съня ми,
онази с разбитите ръбове,
творя по ъглите- кръгови,
петносани свещи
С тях ще си отпарям
шестоъгълни парчета от мрака,
изкъртен от взиране
по чудните стъклени дивотийки,
складирани в мозъчната ми кора отляво,
където са чувствителните нишки
на презрените ми чувства
Не ми е достатъчно да посиня лакътя
на изтръпналите си мечти
По- добре да разхвърля две- три маргаритки
из скута на разцъфтелите си устни
А ти...
А ти...
Ти кървиш в дланта ми отнесена
и човъркаш стенещото кълбо на дъжда,
опустошено от никнещи светове