автор: Dokosnata

Искаше да си...

Искаше да си ,искаше да си вечен.
Искаше да си ,как искаше да си.
Искаше да бъдеш нежен ,
искаше да бъдеш принц със медени коси.

Искаше да си безмъртен.
Искаше да си войник-борец.
Искаше да властваш над живот отвъден.
Искаше да раздаваш любов и радост за живец.

Искаше да мечтаеш,
искаше да рисуваш с думи.
Искаше веднъж да можеш да си поиграеш
на върха на тези снежни хули.

Искаше да бъдеш моряк ,
а твоят дом да бъде и морето.
Искаше да бъдеш воден цар.
Искаше твоето езеро да извира от сърцето.

А искаше да постигнеш нещо ,
даже имаше си и мечта.
Искаше да се изправиш срещу
тъмни бури възкачил се на собствените си платна.

А той да бъде искаше.
Имаше си и заложби.
Бореше се и не спираше
да взима царства ,да си има свои роби.

Къде сгреши ,къде пропадна?
Къде похаби своя талант?
О ,нека да се опитам ,о ,нека да отгатна!
Когато се помисли за гигант.

Той беше момче ,тя беше и жена.
За другите това нямаше значение.
Той пишеше добре , тя твореше красота.
Но съдбата реши да си поиграе с тях на отмъщение.

Тя беше силно момиче ,
тя беше с кафяви до медени коси.
Музата и беше снежното кокиче.
Но някъде там се намери момче ,което да го откъсне и да я сломи.