Вървя и вятърът подниса ме напред по пътя ми.Крача ту бодро, ту унило;
Бързам или бавя се.
Ех Миймир, питаш кой съм?
Наричат ме понякога и Сребробрадия.
Пътник съм и по своя път вървя.
Видял съм много, чул съм доста,едно добро , а друго-не.
Времето научи ме по пътя на две неща:
Всичко лошо да забравям на мига в мълчание обвит,
а доброто стува си да зная и него мъкна в таз торба.
И един принцип ми е шапка:дори и зле-добро да е.
Питаш откъде ида и къде отивам?
От миналото идвам-там има само прах и сенки мрачни ,дебнещи за свежа кръв.
Руини древни обвити в бръшлян и тишина измамна, които будят горест в мен.
Към бъдното отивам-там ме очакват всички и там е предречената ми съдба.
Полета бойни ,умиращи коне сред грохота на бран.Студ и жар се сблъскват там.
Разбра ли Миймир кой съм аз ?
Один съм !И отивам съдбата си да срещна в Полето на Ида.