автор: alkaltchev

Тая вечер убиха човек.
Бе безпомощно проснат в тревата.
Тиха вечер. А въздухът – мек.
Все едно, мизансцена в театър.

Де да беше куршумът пиян,
би се спънал. Поне би залитнал.
И фаталния миг би бил спрян,
и навън щеше пак да е тихо.

Беше паднал нещастникът клет
и в тревата , бе ровил от мъка.
До последно бе търсил късмет,
но убиецът - бе го отмъкнал.

................................................

Уж законът сериозно бил взел
всички мерки срещу инцидента.
Но катилът излязъл умел
и следите , покрил на момента

А тревата прорастна за дни.
Избуя, както всяка измама.
Всичко бе , както беше преди.
Но човекът…Човекът го няма.