Не ме боли.
Всички тапи са затапени,
сухожилията – кръцнати във кръстопътищата.
Нервозните окончания си се хихикат,
нагло надхитрили самите себе си,
докато се питат
какво, по дяволите, беше тяхното предназначение.
Не ме боли.
Имам неизчерпаеми ресурси!
Не само за любов.
И за анихилиране...
Смешно?
Нима?
А дали е живот, когато боли от убийства?