автор: divkozel

Кръвожадно ме гледа небето, може би ми завижда
и ме иска при себе си, но как да ти кажа довиждане,
да политна нагоре, преди да съм станал сълзата,
дето вечер полива на балкона цветята ти?

И как да се хвана на хорото, от есен изсвирено,
преди да забравя на нашите мигове химните?
Баритонено пее дъждът и улук му приглася -
оперета заформят насред града на нещастните
хорица, дето се връщат, преди да отидат
поне до подобие на Египетска пирамида,
а аз прекосих като римлянин полето на битката,
без да вкуся и залък от твоите медени пити...

Ще се върна, независимо от това дали ми изнася,
и ще престана да бъда оглупяло деепричастие!