автор: mariq-desislava

Камея си в косите на море,
протичащо през пръстите ми всекидневно,
и тиха мида, разцепила мрака,
и залез, наполовина размечтан,
и река безконечна, стаила свят изкован
Точно тук се късат очите ти
от серпентинени обкови,
суеверно разпръснати
от самотни деца
Там, на запад,
галактически камъни изгряват,
а от техните слаботокови сигнали
вените на дъжда се пукат
от предозиране на чувства и желания
Твоята сянка по дланите ми още личи
Няма толкова разкрепостена мъгла,
която да погълне и двама ни