Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: acoustic
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14170

Онлайн са:
Анонимни: 463
ХуЛитери: 1
Всичко: 464

Онлайн сега:
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМиг
раздел: Есета, пътеписи
автор: estela41

.. и тогава луната изгря като нарастващо опровержение на гатанките от детството. Хората побързаха да скрият зад обективите на фотоапарати и телефони изумлението си, че обективните истини също са всъщност недобросъвестно проверени вероятности.

А върху девството на незнайно как оцеляла невинност, до раковината на Мальовица, луната едрееше – неопровержима, бавна като очакване, току срещу слънчевата торба, която един случаен връх беше изтупал хубавичко и оранжев прах бе полепнал и по мъжественото му чело, и по скута на полегналата в коленете му висока равнина. Неоспоримото тържество на луната набъбваше и смущаваше все още светлото ширине на хоризонта, което захамелеонства – дали стъмнено от великолепието ѝ, или в артистичен шок от насочените към него фотографски очи... (суетата трудно се спъва в гранични камъни, па били те и рилски върхове).

Двата хълбока на планината - доморасли прагове на вселената, се смълчаха в златните и сребърни реки, които течаха едновременно, обърквайки идейните плетеници на друга една приказка. Хората пък, попаднали в приказка с ненаписан сюжет, виждаха как слънцето все повече се свлича отвъд и отива да гаси пожара си в нечии ранни сънища и отчаяно се опитваха да игнорират физиката с всичките ѝ закони, за да поберат двата края на спектакъла върху сърцето на един миг. Сякаш тази среща-раздяла беше код към въпросителни, намерили отговор в нови въпроси, които решаваха старите, като ги обезсмисляха.

Луната с настоятелна и неотстъпчива женственост превземаше праговете на далечните контури на планината и когато се изкатери над тях, кръгло се втренчи в умаломощените от тържеството ѝ оранжеви отблясъци. Хората се умълчаха по пейките пред хижата, сглобявайки философския пъзел за същината и сънищата на срещите. След като стигнаха до нечовешкия извод, че смисълът на срещата е в разминаването, те прибраха допълнителното си зрение, останаха само по ръце и устни и се заеха да довършат онова зрелище, което природата им отказа.


Публикувано от alfa_c на 21.10.2008 @ 12:09:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   estela41

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Бозата
автор: LeoBedrosian
68 четения | оценка 5

показвания 49159
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Миг" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Миг
от dandan на 18.12.2008 @ 23:13:21
(Профил | Изпрати бележка)
Чета за втори път написаното и искам още, усещам го. Преработеният вариант е не по-малко вълнуващ ведно с фотографията. Радвам се, че те откривам.

"смисълът на срещата е в разминаването..."

Няма да се разминавам с теб напред, надявам се.

  • Re: Миг от estela41 на 19.12.2008 @ 07:15:40

Re: Миг
от rajsun на 22.10.2008 @ 23:03:09
(Профил | Изпрати бележка)
!:)))
Ако пътеписът е нещо като цигара след път, това е ароматна пура!!!

  • Re: Миг от estela41 на 23.10.2008 @ 00:02:21