автор: railleuse

Надлъгваме днес двамата съдбата
За мен, признавам си, залогът идва вмножко
И не че няма пътищата възможни,
ако наддам накрая и с душата си,
но как, ако спечелиш, ще я вземеш,
а ще загърбиш сятото от тебе безоглед?
Ха, да напомням ли, че са комплект?!? :)
Душата е гостоприемна къща,
със двор, градина с чувства…
Там за всичко има място
Под покрива разумен не е тясно,
щом огън топли, щом и не е пуста
онази стая, кът на светлина и пориви
Но в неразбраност огънят угасва,
а светлината в страшен мрак обръща
стопанинът, загубен в свойта същност
Понякога пък, от нечутост, казват,
изпепелявала и до основи къщата
В градината не незабравки, бурен раснел
и само ветровете се завръщали,
но чужди, ледени и винаги без памет
Кажи ми, Дяволе, залагаме ли за последно
или пак да подреждам за "Не се сърди, човече"?