автор: mariq-desislava

Всяка сутрин смилам
карбонатни вещици
и застилам с тях гущерите,
претръпнали на зловонните
ми мисли за теб
Всяка сутрин ме осенява
твоето липсващо присъствие,
а трепанацията тепърва предстои
Диазепамени сънища все още
в слабините ти болят,
ръцете ти вече изстиват,
а на мен все още
ми е гърчаво,
и устато,
и овъглено
Пропил си ме до дъно
с твоите тихи спазми
и безочливи смехове
Не, недей заспива
Остани поне
в продраните ми
упоени светове