автор: drowzee

Сигурен ли си?
(Няма да те попитам)
Че носиш сърцето си в ляво
И очите ти знаят коя съм –
Твоя, Нечия, Ничия

Замайва ме въздухът между пръстите ни
Междуредия, междуметия, по между ни
Кликам по теб на посоки
Търся пулса ти живот
Ще се усмихвам навсякъде, някъде, защото
през сълзите ти, които не същесвуват
те разбирам, винаги, понякога, не стига
за да разбереш колко са ми болка
Мислите ти – неизказани,
Думите ти – камъни,
А цветята ти трънни венци
Греховете на „предишни” И „любови”
Нося, износвам, ще спра
Изморих се, защото съм просто
едно момиче, в чиито малки ръце
заспиваш обичан – вечер, вечерно и тъмно
ми е когато не знам защо съм ти.
Лека нощ