автор: nikolai4o

Ще се видим с тебе по пладне,
по припек, преди да пропадне
слънцето, зад хоризонта.
Преди да насядат за облак,
старците в кварталната дупка.
Искаш ли, да хапнем по супа?

Кажи ми, че вярваш във гларуси,
не ония във банските с фалоси.
В истински, почти албатроси, дето
безмоторно в небето се носят.
Аз, за реванш, ще вярвам на тебе,
ще вярвам, тъй както птиците пеят.

Каня те, коте, със мене на пикник.
Знаеш, че душа нося на скитник.
А ти недей ме гледа със укор,
Със поглед разстрелваш ме в упор.
Нося ти поредната доза измислици,
Бързо надраскани в старите скицници.

Ще потраеш ли още стотина години,
Със мен и със трите ми дини /под мишница/
Да надбягваме заедно дните ни луди,
Да тичаме голи по нощите будни?
Дръж ме, а аз ще държа да те имам.
Пази ме, аз ще ти нося щастие в рими.